Нашият неповторим преподавател по испански език, човекът, край когото можете да припаднете от смях и изумление, „омладя“ с още една година. Честит рожден ден на най- любимият ни сугестопедагог днес – Николай Донков!
Пожелаваме му да се придържа към съвършенството бъдейки себе си и радвайки околните с талант и духовитост!
По този щастлив повод споделяме с вас интервюто на Ники за списание „Първите седем“, дело на журналиста Радмила Христова.
Приятно четене!
Николай е преподавател, преводач, графичен дизайнер, музикален продуцент и журналист с повече от 25 години професионален опит. Емоциалността, духовността и артистичността, като основен подход в сугестопедичния метод, заедно с магията на един свят на хармония и естественост го правят негов ревностен последовател. Николай се обучава в метода през 2013 г. във фондация “Проф. д-р Г. Лозанов и Проф. д-р Е. Гатева” и е сугестопедагог в център по класическа сугестопедия „Алегро Виваче”. Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател?Случайно, доколкото има случайни неща изобщо. Моя приятелка от детинство, преводач, ме запозна с Пламен Натов, с когото споделихме един обяд. От този момент нататтък беше лесно. Може и просто да съм бил готов за сугестопедията. Просто не съм знаел, че я има.
Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог?
Просто спря да бъде „работа”.
Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика?
Резултатът е разтегливо понятие. Ако отидете на бизнес среща и освен добрия бизнес спечелите приятел за цял живот, кое е по-важното? Кое е резултатът? Ако влезете в квартално магазинче след работа, за да си купите нещо за ядене и продавачката ви се усмихне и усмихне и вас, само физиологичната нужда да хапнете ли сте задоволили? Да, научаването на езика става по-леко, по-бързо, по-забавно, но наред с това се случват много други неща, на пръв поглед невидими и нетърсени, които връщат хората към естествения, човешкия начин на мислене и поведение. Човещината е нещо, което май сме позагърбили, съсредоточили сме се в преценки, оценки, графи, таблици и йерархии. Човекът се губи, дави се. Намръщен е. Ето, питате ме за резултатите… Какво е резултатът? Цифри? Ниво а, b, или с? Резултат ли е да ставате с усмивка, да сте намерили нови приятели, да сте изпели поне една песен днес, да сте се заливали от смях, да сте проронили сълза, да сте прегърнали някого? Как го мерите това?
Кои са най-силните плюсове на този метод спрямо традиционната педагогика или останалите методи на преподаване?
В общи линии това, което казах по-горе. Свободата да си този, който си, без да си съден, прошнурован и класифициран. Да си обичан, защото си човешко същество. Да не си моделиран, да се зачита личността ти, да ти се вярва. Конвенционалното образование не вдъхновява, то моделира. Дава информация, но ограничава личността.
Защо харесвате работата си на преподавател?
Аз не мисля, че съм преподавател. Мисля, че съм човек, който просто знае едно нещо по-добре от едни други хора, които също искат да го знаят. За мен е удоволствие да им помогна да го научат. Това е.
Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти?
Да искам да ги уча? Не съм мислил дали искам да ги уча на нещо, извън езика, разбира се. А и н смятам, че имам право да се поставям в подобна позиция. Виждам нещата така – показвам отношение. Нормално, човешко, топло, усмихнато, забавно, разбиращо отношение. Такова, каквото вярвам, че всички трябва да имаме помежду си. Най-обикновено домашно възпитание, гарнирано с открито приемане на хората, без манипулации, бе нахлуване в пространството им. Видяхме докъде ни докараха трупането, борбата с живота, катеренето, успяването и прочее глупости. Забравяме да сме хора. А има начин да се успее (във всеки смисъл на думата), без да спираме да сме хора. Нарича се свобода на духа и е нещото, което конвенционалното образование мачка всекидневно. Най-просто казано, не е необходимо да си стъпил на главата на някого, за да си по-високо. Обратното е, колкото повече се катериш върху хората, толкова по-ниско стигаш. Дотам, докъдето може да се издигне духа, няма как да стигнеш тъпчейки останалите, по простата причина, че всъщност тъпчеш себе си. Вижте до какво „прозрение” е стигнал светът ни: „Каквото и да ви говорят, става дума или за пари, или за секс, или и двете”. Без коментар.
На какво бихте искали да научите вашите курсисти?
Няма на какво да науча хората. Те си го знаят прекрасно. Въпрос на избор. Свобода и любов.