проф. д-р Г. Лозанов

Споделяме с вас откъси от книгата на проф. д-р Георги Лозанов „Сугестопедия – Десугестивно Обучение“, които ни вдъхновяват и провокират да си задаваме въпроси.

“ Не клиничната сугестия във всичките й нехипнотични варианти, а още по-малко хипнозата в учебния процес с тяхната псевдотайнственост, са ме интересували някога, а също и сега. Резервите на човешкия мозък и ум и пътищата за безвредно достигане до тях са били и са досега моята голяма мечта…

Винаги съм си мислел, че ние сме, метафорично казано, паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество. И са се примирили. Защото всяко излизане извън социо-хипнотично внушената норма за човешките възможности се наказва. В историята на редица народи е документирана вековна традиция да се избиват кадърните, които стърчат една глава над своите сънародници. Съществува предание, например, че древните българи преди 2-3000 години са убивали особено надарените, защото така са ги изпращали като посланици при техния бог Тангра (те са имали един бог). В по-нови времена методите са се усъвършенствали. Не се убива директно физически, но се знае как живеят и умират в пълна нищета и забрава повечето от гениите на човечеството, които не могат (а някои може би и не искат) да съчетаят ” небето със земята”. Примерът с Моцарт е особено типичен. Може би затова, когато срещна някой изключителен млад талант, душата ми се изпълва едновременно с радост и тъга. Мнозина не разбират защо много често казвам : ” О, той/тя е изключителен талант….sorry!”

Но нещата могат и да се променят. Представяте ли си? Изведнъж талантите не са повече обект на интриги, не са повече странни и неразбираеми, не са грубо използвани и след това грубо захвърлени от обществото, не са гладни…

Ще кажете:”Това са приказки за деца. Кога хората ще станат толкова хуманни? Как ще се променят?” И Вие бихте били прави, трагично прави.

Но аз имах мечта. И тази мечта настойчиво ми шепнеше, говореше, крещеше: “Има метод, има форма на комуникация за “заключени богове” и за “хипнотизирани души, повярвали в своето нищожество”. Има! Има!” Този метод, тази форма на комуникация ще промени нещата. Ако това стане, всички ще се учим и ще се развиваме много по-бързо и по-творчески… и с радост…Тогава талантите няма да бъдат толкова далече от нас. Ние ще ги разбираме и приемаме, а може би някои от нас ще се изявят също като таланти. Няма да развивам по-нататък мисълта си, защото ще кажете, че наистина навлизаме в света на приказките.

Но ето какво се случи с мен веднъж: аз получих неочаквано един подарък.”

 

Из  “Сугестопедия-Десугестивно Обучение”, Г. Лозанов, СУ, 2005, София

Източник: Официалният сайт на фондация „Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.