Отвън сугестопедията изглежда забавна: шапки, пера, воали, театрални представления, костюми и актьори… Всички се смеят, танцуват, слушат музика и пеят песни – въобще, правят неща, които не са правили от деца. Накрая се оказва, че са научили език. И всъщност сугестопедията наистина е толкова забавна. Но какво стои под веселата маска и защо този метод е толкова успешен?
Едно интервю със сугестопедагога Боби Раленкова, чиито курсисти често си тръгват със усмихнати сълзи на очи и пълни с благодарност сърца 🙂
Борислава Раленкова, сугестопедагог с английски език. Работи в център по класическа сугестопедия „Алегро виваче“. Първата ѝ среща със сугестопедията е емоционална и решаваща за нея. Този нов и приказен свят я вълнува със своя хуманен характер, с психотерапевтичния ефект, красотата си, с възможността за постигане на високи резултати в атмосфера на любов и свобода.
Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател?
Сугестопедията се появи в живота ми на пръв поглед случайно, но всъщност точно тогава, когато бях готова за нея. Имах зад гърба си 15 годишен стаж като преподавател по английски език, един по-различен поглед към преподаването и усещането, че е дошло време за промяна. Някак си знаех, че ми предстои нещо, което ще промени живота ми напълно.
Един филм, представящ метода, бе началото. Гледах го със затаен дъх. Разказваше се за метод, който сякаш бе създаден за мен. Метод, чрез който и обучаемите, и обучаващият, разкриват своя скрит потенциал – творчески, артистичен, паметов, личностен; който създава една нова култура на общуване; метод, в който Любовта е закон! Представяте ли си! Д-р Лозанов, българският учен от световна величина, е първият, който говори за Любов в научните среди! Неговата личност, магнетична и вдъхновяваща, ме докосна дълбоко. Вълнува ме и сега, всеки път, когато чета концертния сеанс, когато виждам щастливите усмихнати лица на хората, с които работя, или пък наблюдавам техните, първоначално плахи, впоследствие смели и вдъхновени стъпки в езика.
И така, Сугестопедията ме плени. Нямаше връщане назад. Вълнувах се. Не спях. Знаех, че съм намерила себе си и чаках да бъда обучена в метода. И когато това се случи, Сугестопедията вече не беше част от преподавателската ми работа. Тя не може да бъде „част”. Превърна се в център,в емоция, в начин на живот. В Любов.
Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог?
Сугестопедията ме учи на много неща. Ежедневно. Че важно е не КАКВО се преподава, а КАК; че преподавателят носи отговорност не само за резултата, постигнат от курсистите, но и за тяхното душевно състояние; че той е не само „родител”, но и вдъхновител за своите „деца”; че негова привилегия е да се събуди детето във възрастния, да го държи за ръка, да му разкрие един по-добър свят и да му върне вярата в красотата не живота. Че нашата основна задача в този живот е да бъдем щастливи и че ученето може да бъде неизчерпаем източник на радост. Че разполагаме с неограничени възможности, които само трябва да отключим. Че не е нужно да учим мозъка как да учи. Че всичко, което ни заобикаля, всеки стимул, който постъпва в съзнанието ни, е от значение. Че изкуството е живот, а животът – изкуство. Сугестопедията учи още на висока самодисциплина, отговорност и чистота – в мислите и междуличностните отношения.
Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика?
Резултатите – спокойни и щастливи хора, удовлетворени от това, че са осъществили мечтата си да общуват на английски. Или пък, от това, че са превъзмогнали страха си да „проговорят” езика, който са учили в продължение на много години. Има и други, за които падането на бариерите и ограниченията в междуличностното общуване (дори на български) е най-голямото постижение. И такива, които благодарение на тази нова култура на общуване, като мен, намират себе си. Както и хора, които идват на сугестопедичен курс по английски най-вече заради силния психотерапевтичен ефект на методиката.
Защо харесвате работата си на преподавател?
Влюбена съм в работата си на преподавател – сугестопедагог, защото тя ми дава възможност да подарявам радост на хората около мен и на себе си ежедневно. Всеки ден е едно вълшебно приключение, което ние преживяваме заедно. По време на това езиково пътешествие ние всички разкриваме най-съкровената част от душите си, кътчета в които може би никога преди не сме се спирали да надзърнем. Това създава една изключителна атмосфера на единство и красота, цял нов свят, в който с нетърпение потъваме всеки ден в продължение на пет седмици.
Обичам работата си, защото тя е едно ежедневно предизвикателство за мен. Не ми позволява да се отпусна, да вляза в инерцията, която убива, да спра да творя. Всяка нова среща с групата е уникално преживяване и няма два дена, които да са еднакви.
Обичам я и защото виждам резултатите от нея всеки ден. Нещо, което в класическата педагогика ми е отнемало около половин година, тук се случва пред очите ми за пет седмици.
Обичам я, защото благодарение на нея, успявам да изляза от негативните емоции на ежедневието. Благодарна съм на д-р Лозанов за това, че ни е дал една методика, която лекува душата.
Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти?
Това, че животът е прекрасен!
Автор на интервюто: Радмила Христова за списание „Първите седем“