Професор доктор Георги Лозанов се ражда се в семейство на интелектуалци в София на 22 юли 1926 година. Животът му на улица Оборище 66 е свързан с противоречивите чувства на радост и тъга в детството и спомена за нежното лице на майката.
Майка му, Стефанка, напуска този свят съвсем млада, докато малкият Георги е само на две години и половина. Образът на майката остава най-свят за него. Търсенията в света на невидимото, на тайнственото, онова, което само се усеща, а не се вижда започват още от най-ранната му възраст.
София през 1931 година е щастливият път до детската градина, срещите с малките приятели, ръката на баба Райна, търпението и добродушието на дядо Райчо, който го научава да чете неусетно, сгушен при него на канапето. На пет години Георги чете свободно вестниците, умее да говори отзад напред и забавлява възрастните.
След това настъпва обрат в живота му – премества се в Лом заедно с баща си, който се грижи за него в новото си семейство. Училището е важна част от живота на Кирил Лозанов, който е директор на гимназията в Лом и преподавател по история. Втората му майка е начална учителка -мила и внимателна. Има сестра, Дамянка, която до края на живота си ще остане негов верен приятел, довереник и сътрудник. Лом е мястото на приятелствата, мечтите, есенните разходки край Дунава, първата любов, копнежа, необикновените идеи, изказани на глас, първите опити в света на парапсихологията, затвора на 18 годишна възраст по политически причини…
България и обичта към Нея са равностойни на преклонението пред Майката. Пламенната любов, която баща му му предава ще съпътсват доктор Лозанов през целия му живот и навсякъде по света. В стаята над леглото виси портрета на Георги Сава Раковски. Любимите му автори са Пейо Яворов и Димчо Дебелянов.
Чете Достоевски. Смята го за най-великия психолог. Години по-късно ще говори за княз Мишкин и неговите думи „Красотата ще спаси света!” при формулирането на седмия закон на Сугестопедията.
Продължава образованието си в Медицински Университет в София. След един спор с баща си, който го е съветвал да стане хирург, доктор Лозанов отстоява своята позиция да бъде психиатър – за да разбира душата на хората.
Завършва през 1951 година и в резултат на всеотдайната си работа за кратко време се превръща в един от най-добрите психиатри в София.
10 години по-късно ще напише в ръководсвото по психотерапия: „ Още древните индуски закони изисквали от лекаря да има чисто и благородно сърце, да не се движи от материални подбуди, да е готов за всеотдайна служба на болните. Обръщало се внимание на външността му. Лекарят трябвало да бъде облечен много добре, да е приличен на вид, да благоухае. Лекарят въздействува на болния с целия комплекс от неподозирано богати раздрази.”
Макар и трудни годините на следването и живот като млад лекар са наситени с духовно израстване, стимулирано от неговия наставник професор доктор Емануил Шаранков. Изследва учението на Учителя Петър Дънов, посещава Изгрева и се среща с едни от първите ученици на Учителя – Боян Боев и Иван Антонов. Дълбокият им хуманизъм оказва влияние върху философията и мирогледа на доктор Лозанов.
Опитите му в областта на неограничените възможности на човешката личност се осъществяват в Софийски Градски Психодиспансер, Института по Физиология на Мозъка на БАН , в Катедрата по Психотерапия в ИСУЛ.
Стриктен в експериментите и почтен в отношението си, изследва 43 ясновидци в България като най-сериозно внимание отделя върху изследванията върху Ванга Димитрова. Страстен защитник на психотерапията като път към лекуване на соматични и психосоматични заболявания, изследва ролята на внушението в клиниката и като комуникативен фактор. Доказва силата на парасъзнанието чрез операцията на ингвинална херния без упойка, само чрез сугестия в будно състояние и опита за запаметяване на 1000 френски думи през 1965 година. Изследването на необикновените способности на човешката личност го отвеждат в Индия. Три пъти посещава тази страна, школите на Шри Оробиндо и Шри Йогендра за да разбере, изучи и опише научно постиженията на йогите.
Започва създаването на една нова наука – Сугестология.
На 6.10.1966 година със създаването на Институт по Сугестология в София, България, е назначен за негов директор.
В продължение на 19 години под негово ръководство ще се създаде и развие като експериментален клон на сугестологията и нейното приложение в педагогиката – Сугестопедията. Със създаването й, светът на образованието вече никога няма да остане същия.
Превратностите на времето, в което му е отредено да живее и твори, го поставят пред редица изпитания – признание като класик в областта на образованието на 50 годишна възраст, следвано от изолация от международната научна сцена поради политическо непокорство.
През 1994 година по покана на кметството на Виена и в частност на доктор Йозеф Бандион, доктор Георги Лозанов приема и австрийско гражданство.
След дългогодишно отсъствие от родината си през 2008 година доктор Георги Лозанов отново се завръща в България и се установява в тихия град Сливен.
Продължава да работи до последния си дъх. Обучава преподаватели от цял свят.
Напуска този свят на Гергьовден, 6.05.2012 година, на 86 годишна възраст, заобиколен с Любовта на учениците си.
Източник: Официалният сайт на фондация „Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева“ – http://suggestology.org/