Радмила Христова Сугестопедагог в център „Алегро Виваче“, CELTA сертифициран преподавател, майка на две деца. Завръща се към преподаването след дългогодишна журналистическа кариера.
Какво ви отведе при сугестопедията?
Преди да започна да се занимавам с това бях журналист, който прие за своя мисия повече хора да научат за сугестопедията. Така се срещнах с Пламен Натов (собственик и идеолог на „Алегро Виваче“ сугестопедия център), който набързо заключи, че няма как да пиша за сугестопедия без да съм я преживяла и ме покани да се включа в някой от курсовете в центъра. В този ден започваше курсът по италиански и така аз се оказах част от групата на синьор Ерос (Крум Георгиев). Това преживяване беше крайъгълен камък в живота ми – казвам без да преувеличавам. Единственият италиански речник, с който разполагах към началото на курса беше „пица“, „спагети“, „чао“, „белла”. Към края на петте седми- ци, в които траеше курса, разказвах за себе си, разбирах изцяло италианците по улиците, слушах в захлас Ал Бано и Ромина Пауър, говорех само на италиански с всички около мен с очакването, че те ме разбират. И започнах полекичка да изпа- дам в паника какво ще правя след като курсът ми по италиански свърши. Знаех, че не искам да се връщам към предишния си живот! Слава Богу, че съм завършила английска филология, която ми позволява да преподавам и Пламен ме покани да стана част от екипа на „Алегро“ и вече три години съм сугестопед.
Какво отличава сугестопедията от конвенционалните методи?
Сугестопедията има холистичен подход, т.е. подхожда към ученето чрез глобални теми, които се въвеждат емоционално. Не се губи връзката между цялото и неговите части. Днес виждаме реализацията на основните закони на сугестопедията в държавното образование в скандинавските страни, където децата вече не учат отделни предмети, а учат всички предмети в едно. В сугестопедията учим чрез емоционално преживяване. Курсистите преживяват и разиграват всяка ситуация в учебника, придържайки се към новия материал и влагайки от част своята креативност. Сугестопедията дава многократно завишен обем информация и всеки един от участниците в този процес приема и активира определена част от нея в зависимост от своите интереси и индивидуални особености. Сугестопедията отключва нашите многостранни и неограничени резерви от всякакъв тип – личностни, паметови, креативни, интелектуални и прочее. В сугестопедията учим без да имаме усещането за учене, умора, напрежение и тягостност. Ученето има приятен живителен ободряващ ефект. Изумително е да се наблюдава трансформацията на курсистите от изморени и напрегнати към 6:30 вечерта, когато идват за вечерния си курс, до свежи, ободрени и вдъхновени в 10 ч., когато си тръгват.
Как се обучава един преподавател-сугестопед?
Един сугестопедагог не спира да учи никога. Не виждам никой от колегите си да се е задоволил с постигнатото дотук и да си е казал, че резултати са му достатъчни. Всеки един от нас продължава да подобрява процеса и техниката си дори след няколко години работа. Всеки сугестопед по някакъв начин е и мисионер. Какво е усилието, което всеки курсист трябва сам да полага и от какво значение е то за усвояването на езика? На първо място, трябва се довери на себе си. Също на преподавателя и на процеса. Останалите домашни са да не отсъства от курса (или отсъствията му да са по-малко от три) и да си създаде приятния навик вечер, преди сън, и сутрин след събуждане да прочита урока „по диагонал“, заедно с чашата си с чай.
При всеки ли е успешен методът?
Да научим нещо ново (като чужд език, например), означава да стъпим на нова територия. Като това се случва на много нива. Резултатите от сугестопедичния учебен процес се проявяват много странно – в поведението на курсиста, в светоусещането му, в емоциите и самочувствието му, в промяна в социалната му изява, и не на последно място, разбира се, в усвояването на чужд език. В този процес всеки напредва с различни темпове и по различен начин в зависимост от индивидуалността си. Да, категорично, всеки добива много нови знания и умения по даден език.
Приложим ли е при хора с дислексия?
Сугестопедичният метод ни връща към естествения начин, по който сме устроени да учим. Това е начинът, по който учим в първите седем години от живота си. Той има много силно терапевтичен ефект и благотворно влияние върху здравословното състояние на учениците. Не съм запозната с това дали има научни изследвания за влиянието му върху ученици със специални нужди, но личният ми опит с такива деца, сочи, че те се чувстват много по-спокойни и уверени в сугестопедична учебна среда и затова родителите им избират сугестопедията за тяхното образование.
Има ли такова нещо, като хора, които учат по-лесно и хора които учат по-трудно чужди езици?
Учим на много различни нива. Това означава, че ако напредъкът ни в ученето на даден език не е толкова голям, то сме направили напредък на друго ниво, който ни е бил нужен в този момент. Всеки напредва в езика в зависимост от индивидуалните си особености. Не бихме могли да сравним двама души, които започват заедно да учат един език, но единият вече е научил други пет, а вторият тепърва се учи да чете латиница (да, има такива хора, колкото и да е странно).
/Интервюто за мартенския брой сп. “Grazia” е любезно предоставено от авторката му Владимира Николова./