Интервю със сугестопедагога Мая Райкова

 

 

Мая Райкова е обучен и сертифициран сугестопедагог по италиански език. Тя е завършила Италианска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и има впечатляваща работна биография, която включва работа за  Комитета на италианските предприемачи, Посолството на Италия в България и Българското Национално Радио. Мая се среща с метода в период на личностна и професионална трансформация и скоро преминава необходимото обучение, за да стане неразделна част от екипа на “Алегро Виваче”.

 

26132977_1776005295744038_1004365022_o

 

1. Какво е да си сугестопедагог?
 
Тази дума – “сугестопедагог” – ми е малко тежка, натруфена със съдържание, дърпа ме, като котва. Не че котвите са нещо лошо, заземяват те добре, помагат да стоиш адекватно в този шарен свят… Но предпочитам да гледам към себе си като към човек със сърце. Това е всъщност сугестопедагогът – един човек с голямо отворено сърце. Дори и да не го знае в началото, дори и да трябва да стига до това през разни изпитания, накрая, а понякога и доста по-рано, сърцето се отваря.
От самото начало вярвам и даже малко досадно повтарям на “посветените” колеги: не е дадено да подаваш ръка на другите, за да преодолеят ограниченията си и да отворят нови хоризонти, да работят с неподозираните си резерви, ако самият ти не го правиш ежедневно, с всяка нова група, с всеки човек от тази група, с всеки по-труден момент и с всяка малка или голяма крачка напред.
Ще ми се да споделя нещо лично за това… В една от групите аз самата изпитах силно притеснение, направо страх на моменти, че някак не успявам да стигна до хората, че всички изпитани средства, които са давали безотказно резултат, сега не сработваха и насреща ми все още имаше смутени погледи. Така изкарахме заедно почти до края и едва в последните няколко дни отпускането се прояви и от реакциите им разбрах, че сме на абсолютно точното място. Плаках от облекчение. Тъй че няма за мен такова нещо като рецепта що е то сугестопед и как да го правиш в не-знам-колко-стъпки. То просто си извира, отвътре, както и когато си трябва.
 
 
2. Защо хората идват на сугестопедични курсове?
 
Забавно е, но хората – честно – идват на сугестопедични курсове най-вече за удоволствие! Не, не се шегувам, поне с италианския език е така, записват се заради прекрасното звучене, заради мелодията, за изкуството и естетиката… Но и защото са чули от някого или прочели някъде, че без усилие ще им отворим главите и ще излеем вътре известно количество познания. Винаги ме усмихва вътрешно реакцията им в първия ден, когато застана пред тях и не само влезна в абсолютно измислената си роля, ами и тях карам неусетно да направят същото. Наистина всички стават като малки деца и те гледат с едни такива ококорени по детски очи, а после питат: “Ама ти наистина ли си италианка?!” Детската градина заработва с пълна пара и това е най-прекрасното, така могат спокойно да си “съблекат” предразсъдъците и условностите заедно с палтата и да се отпуснат в играта. А това, мили хора, е истинската тайна на сугестопедията…
 
 
3.  Коя е най-голямата ти професионална гордост?
 

О, гледам да не се гордея, това ме спъва някак. По-лесно ми е да стигам до сърца и умове без гордост, само с живото гориво, наречено любов. Аз съм там не за да ги уча, а за да им помогна да преоткрият доверието в себе си, а ученето на езика после се случва неусетно, в играта, в песента, в движението, в споделянето.
Обаче сърцето ми прелива от възторг, когато ги чуя да стъпват по-уверено, когато след броени дни започнат да четат нормално, да интерпретират дори, да се опитват да се изразяват на италиански.
В нашия “филм” има само 3 основни споразумения ( дори не са правила )
1. Tutto è possibile! – Всичко е възможно!
2. Sbagliando si impara! – Грешейки се учим!
и 3. Fa volare la fantasia! – Позволи на фантазията да литне!
Напомняме си ги постоянно, особено когато някой се запъне и не може да продължи, защото се притеснява, че ще сбърка и не иска да се излага.

 

4.  Кое е най – трудното в работата ти на сугестопедагог?

 

Най-трудно ми е да заспя след вечерния курс! Толкова съм напращяла от емоцията, че ми е нужно абсолютно съзнателно усилие да релаксирам, за да презаредя за следващия ден! Трудно ми е също, когато насреща ми стои предубеден човек. Тази ментална и емоционална затвореност е огромно препятствие за нас и от една страна иска удвоено внимание, от друга харчи много енергия. В такива случаи си напомням многократно, че целта не е да разбиеш нечии твърди убеждения, а да приемеш човека – такъв, какъвто е, с целия му багаж – и да му позволиш да е себе си, абсолютно автентично.
 
 
5. Сподели кой е любимият ти закон на сугестопедията
 

Аааа, всичките заедно, накуп!!
Няма как да отделиш едното от другите, те просто работят неотменно заедно и в това е цялата прелест на този уникален метод!
Аз ги “виждам” така: случва се нещо наистина необикновено – любовта в общуването и свободата да бъдеш себе си се разгръщат в пропорцията на златното сечение, чрез многократно увеличен обем от нова информация и под въздействието на класическото изкуство и музиката, за да отворят нови хоризонти вътре в нас и в целия ни живот. Така всеки един, като Част от групата, отразява Цялото, а това Цяло “вдига” всяка Част…
Обожавам работата през изкуството, особено това на Италия, нали?! – толкова много шедьоври, че съвсем не успяваш да ги споменеш всичките!! Обичам дори сама да оставам притихнала в стаята с прекрасните табла и продължавам да си тананикам песничките, които вероятно сме пели вече хиляди пъти през тези години. Обичам да ни текат сълзи от смях, докато импровизираме с актьорските си таланти, обичам да си играя с всички, да виждам в очите им искрящата радост и обичам да знам, че ще помнят това мноооооого дълго…

 

11146595_811801905596035_2491788034078785446_n (1)


 
 
2018 Allegro Vivace Suggestopedia Center. Всички права запазени.
^ Back to Top

С тази форма, Вие може да препоръчате страницата на Ваш приятел

Вашето име*

Вашия Email*

Email на вашия приятел*

Коментар